Един от най-тъжните изводи, до който може да ни доведе

 

Един от най-тъжните заключения, до който може да ни докара едно по-задълбочено наблюдаване на родната реалност е положението на нашата интелигенция. Значителна част от нея, вместо да гледа напред и да образува визии за бъдещето, да е изменящата, революционната мощ в обществото, както е наложително за всяка интелигенция, се е вкопала надълбоко в статуквото си. Доволно нанка и директория каквото и отпусне олигархията. 

Само по себе си това значи, че в нашето общество към този момент няма контраелит, кадърен да поведе народа, смъкна от власт сегашните управници и да заеме сполучливо тяхното място. Липсата на такава опция на статуквото ни обрича на мудна, само че сигурна гибел.

Каста, група на духовни великани у нас няма. Няма я онази нужна на всеки народ огромна общественост от мъдреци, философи, брахмани, която да дава идейни насоки за развиване. 

 Преобладаващият брой интелектуалци са се трансформирали в казионни служители, работещи в системата на образованието, бизнеса и държавните структури. 

Вместо да дават на българите картина на бъдещето, да търсят и осмислят нови хрумвания и да създават просвета, мозъците на тези дивидууми са изпаднали в дълговременна заспалост, бетонирали са се в бункерите на някакво тяхно настояще, което в действителност е минало. Пропаднали са дефинитивно в жалката си " зона на комфорт ". 

Всъщност, те по нищо не се разграничават от търгашите в бизнеса или политиката. Превърнали са се в техни префърцунени копия, обличащи в красиви изречения и цитати другояче простоватата тирада на бизнеса и политиците.

Главното занятие на тези тогавашни титани на мисълта е да се ослушват за повече бюджет или нови грантове, а единственото им терзание е дали някой или нещо може да ги раздвижи от топлите им бункери, както и дали ще съумеят да бетонират в сходни бункери колкото се може повече членове на семейството си.

В “националните медии ” постоянно канят такива, с цел да припяват формалните демократично - пазарни мантри, да славят величието на НАТО и Европейски Съюз, “естествената ” власт на богатите, обществения дарвинизъм, индивидуализма, алчността и всички останали модерни пропагандни слогани. 

Жалка работа!

Затова и представителите на тази прислойка към този момент не са никаква интелигенция, а са единствено дребнодушни подлизурковци на ръководещата олигархия. И тук не иде тирада за печално известните дайноффци, Инджевци, Лозановци или нойзита, а за забележителна част от българите, които се занимават с умствена активност. 

  Съвсем тайничко, нормално преди заспиване или след третото пиво някои от тях мечтаят и те да имат повече, още повече и повече пари, коли, къщи, вили, дами, мъже, мебели, бяла и черна техника… Това величественост, нематериалност, идеи…за тях е забравена територия. 

Дребните душички из НПО-та, университети и държавни институции, изживяващи се още като някаква интелигенция, потъват ли потъват в личната си духовна дупка, конформизъм и слугинство, лишавайки така и така стремително затъпяващото ни общество от всякаква вяра. 

В същото време същите мантри - свободен пазар, рационално мислене, индивидуализъм и материализъм unlimited, евроатлантически полезности, отворено общество, money makes the world go round..и тъй наречените от дълго време са презряни от същинските свободни интелектуалци по света.. 

Да, в доста страни още има останали същински " красиви мозъци ", цели групи от такива, които мислят и разискват между тях тематики като нови идеологии, многополюсен свят, терор на технологиите, световни опасности, благоприятни условия за развиване на личните им общества, битка против неравенствата и така нататък

А у нас такива свободни души съвсем няма. Останали са няколкостотин или по-скоро няколко десетки - множеството обезверени, потънали в самотност, смачкани от статуквото, мечтаещи, само че поединично, неспособни даже да се обединят макар малобройността си, тъй като осъзнават, че даже и обединени нямат нито силата, нито средствата да трансформират каквото и да било. 

Тези неоспорими факт са измежду главните аргументи за националната ни недъгавост, за неналичието на визия за бъдещето и за скоростното ни духовно проваляне и материално самоизтребление. 

Мъка…трагедия…

Иван Спирдонов